Един слънчев съботен следобед се мотахме да помагаме на Вильо да си чопли старата Волга в гаража. Бяхме взели и по някоя бира, та да не е напразна скуката. Изведнъж на вратата цъфна Божо, нашият невинен приятел, който се ожени наскоро на бърза ръка след кратка, но бурна любов, почти стар ерген на трийсетина и нещо години. Видимо беше притеснен и се чудеше къде да гледа.

Спряхме важната работа, с която се бяхме захванали, а Вильо го запита:

- Биричка?

- Нямате ли нещо по-силно? - изстена Божо и се тръшна на щайгата.

Учудени, понеже беше заклет трезвеник, изкарахме запасното шипе петдесет и пет градусова хасковска анасонлийка, и му наляхме една водна чаша, да успокои топката малко. Божо удари яка глътка, грабна от ръката ми бирата и затисна с още по-голяма глътка анасонлийката, която не щеше да миряса в подпалените му вътрешности.

- Казвай! - помоли Чочо, който винаги иска да е в течение на нещата.

Младият ни приятел добави още две-три глътки, доляхме му, а той все още не бе готов да измрънка тайната. Поихме го час-два, накрая със зачервени бузи и с пламнали уши запита:

- Момчета, не мога да го правя повече от един-два пъти всяка вечер! Направо съм отчаян! - и за по-голяма убедителност хлъцна.

След продължителен размисъл пръв взе да го утешава Чочо:

- Бе да ти кажа, и аз съм така, ама сутрин. Вечерта като направя четири-пет, сутринта не мога повече от раз-два. Що не намалиш заранта, че да имаш повече сили вечерта?

Божо удари още две глътки от ракията, като не забрави да я захлюпи с биричката:

- Кво?

- Няма какво да се притесняваш! - успокои го Дидо. Аз правя точно като тебе - на сутринта ги правя четири-пет, вечерта едно-две са само така, за разпускане.

Мъката в очите на Божо като че ли нарасна от следващите няколко глътки, но му помогна да преглътне и моите съвети:

- От медицинска гледна точка е доказано, че най-добре е да са поравно - вечер три за стимулиране на кръвообращението и оросяване на мозъка, един вид подготовка за сън. ТОВА води до дълголетие. А сутрин пак три, за бодрост, здраве и работоспособност. Това пък води до увеличаване на доходите и намаляване на стреса.

Чочо го потупа по рамото и продължи:

- И гледай повече от седем-осем наведнъж да не правиш, че ще й писне и ще те изгони точно както би изгонила някой льохман, който се опитва да мине метър с два-три пъти.

Божо дръпна яка доза, за да се заслуша в Дидо:

- Слушай, внимавай и колко е дълго. Ако е късо, файда няма, а ако е дълго, й досаждаш.

Тук нямаше как да не се намеся:

- И гледай паузите да не са много дълги. Заспи ли в паузата, спукана ти е работата!

Божо пак изсмука от двете шишета подред, изгледа ни унило и изфъфли:

- Ми ас са си хода, меси за посерпкаца...

Виждайки, че не е оставил почти нищо в шишето, го последвахме, а след няколко пресечки и го носихме до тях. Подпряхме го на вратата на апартамента, звъннахме и избягахме надолу по стълбите. Чу се отваряне на врата, "Ах"!, тупване на нещо мърморещо на пода и гласа на Надя:

- Господи! Какво ти се е случило? Та ти не близваш мастика!

***

След няколко седмици Божо се зададе пак към гаража, помъкнал бодро голяма картонена кутия под мишница.

- Здрасти, момчета! Хубаво ме изпързаляхте миналия път, но ме накарахте да се разбера с жената, сега всичко е тип-топ, ето ви за благодарност един стек "Каменица" от нас!

Брей, младоженецът  наистина не беше пестил мангите, кутиите бяха по половин литър.

- Хайде, довиждане, що не ми казахте, че тази схема се правила през ден бе? - и замина, весел и щастлив.

В гаража настъпи мълчание. По едно време Вильо се обърна към Дидо:

- Бе ти колко...?

- Млъквай! Няма да ти кажа! - сопна се Дидо и се загледа в стека. - Що им трябва да ги слагат в кутии?

- Предпочитам обикновено светло в шишета - призна Чочо и впери презрителен поглед в най-близката бира.

- Аха, - допълни Дидо, - тия в кутиите имат вкус на желязо.

- Освен това - допълних, - като ги отваряш, се напръскваш целия.

- А можеш да си нарежеш и устата!

- И някакси гадно се изпотяват. Не е като при бутилките.

- Пък като се чукнеш, няма никакъв звук...

Направихме на пух и прах тенекиените бири, турихме стека в ъгъла на гаража, покрихме го с една стара черга, като се замечтахме кога ли ще дойде времето, че да почнат да се надуват и гърмят от само себе си, и да се отървем от тях. Отидохме, купихме каса светло в бутилки, отпихме по малко, но и то не ни хареса, с голям зор допихме първото шише...

Има дни, когато и пиенето не върви.