Хванах влака, после рейса и след няколко часа обзаведох взетата под наем кантора. Даже имаше един стол за посетители, но тъй като често губеше равновесие от старост, рядко го използваха. Сега го бяхме подпрели в ъгъла и наместили на него похъркващия адвокат на кредитоискателя. Изрично бях писал в обявата да искат юридическа помощ, та нямаше как да го изхвърля.

Хитрият Хасан се беше домъкнал с бизнес-плана и двете необходими приложения, целейки да се докопа до лелеяните пет бона. Предупредих го, че вземам двайсет процента за услугата, при което не му трепна окото и съжалих, дето не съм му казал трийсет.

Бизнеспланът беше написан неочаквано четливо –  все с главни букви, и внимателно заобикаляше мазните петна по амбалажната хартия. Авторът още в началото загрял, че по тях химикалката отказва да пише –  в горния десен ъгъл зееше голяма нащърбена дупка. Планът беше подкрепен по неоспорим начин от двете приложения. На първото, представляващо изрезка от вестник, се мъдреше следното заглавие на статия:

ПОТРЕБЛЕНИЕТО НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ НАМАЛЯ ТРИ ПЪТИ

Повече подробности нямаше, всичко беше изрязано. Вторият съпътстващ документ бе от същия брой на вестника и беше абсолютно същото заглавие, само че по-малко зацапано и омачкано. Проявих пълно доверие, когато циганинът ми поясни, че не бил ги писал той.

Преминахме на същината на бизнес-плана. Идеята бе: тъй като потреблението е спаднало три пъти, значи и по жицата минава три пъти по-малко ток. Хасан беше забелязал, че наоколо всички далекопроводи са изградени по стария разсипнически метод – с по три жици, никак не съотвестващи на съвременното потребление. Освен това, добави той, три жици се пазят по-трудно от една, като даде за пример славните времена, когато са имали три прасета, а не едно, както се полага в пазарни условия.

Икономическата част беше съставена по най-икономичния начин – беше използвана сметката от бакалницата, написана на опаката страна на листа, само беше добавена нула на края на всяка позиция и с по една дума беше обяснено предназначението на харча. От махането на десетичната запетая пред стотинките се бяха отказали след първия опит – в началото са се помъчили да я изчегъртат, после да я задраскат, така че я фраснах няколко пъти, преди да разбера, че не е някоя особено рошава хлебарка. Останахме с устно обяснение на случая. Инвестиционният план изглеждаше така:

4_*20 0 ИСВАДБА
0,40 0 КАРУЦА
0,30 0 МАГАР.
0,10 0 МАТР. РАЗХ.
____________________________________
5,00 0 ЦАРСКИ ПАРИ

Като всеки банкер, се заядох първо за най-малката сума. Всъщност точно тук щели да спестят най-много, щото на вътрешни хора ракията излизала по около кинта и двайсе килото, а заложеното количество било достатъчно Ахмед да се катери по стълбовете цяла седмица, без да го хване шубето. Освен това качеството било добро, така че Ахмед можел и две седмици да изкара все на нея, без да ослепее съвсем.

Изразих съмнение (пак като истински банкер) в размера на първата цифра – изглеждаше ми недостатъчна. Ахмед щеше първо да се жени, после да се хваща с бизнеса. Но булката била вече купена, шилетата дигнати от мнооого далечно село, а копчето на касетофона можело да се усилва още повече, така че накрая прецених сумата за задоволителна. Каруцата и магарето бяха докарани пред кантората и по тях беше нарисувана цената им с блажна боя, така че тук спор не можеше да има.

Планът беше обвързан и с клиентите – в мое присъствие Хасан и братовчед му си плюха в дланите, ръкуваха се и се заклеха във всичите си деца, че единият ще достави, а другият ще купи и заплати стоката. От заклеване в жените се отказах, само при споменаването им Хасан плю в краката си, вместо в дланите. Срокът на откупуване се очертаваше около 0,02 години, т.е. след седмица можехме да върнем парите на Царя, а аз да си прибера комисионата.

Оставаше последният въпрос – обезпечението. След дълги препирни, поради липса на други документи, ми оставиха дузина деца, три от тях с кръщелно, още три – пак на Хасан и шест чужди, вместо тримата запилели се някъде хасанови айлази.

– Много са пекани! – гордо посочи Хасан най-малкото, опитващо се да драсне през прозореца с настолната лампа. Нямаше как, приех ги за обезпечение.

В началото се чудих, как ще ги опазя цяла седмица. В загубеното село не се намериха истински бухалки, така че двамата яки българи, които наех, пазеха отвън вратата и единствения прозорец с летви от близката ограда, за да не избягат пишлеметата. Сутринта ги уволних, защото децата бяха избягали, защото хъркаха сладко-сладко в кантората и я умирисаха на мастика, и защото вече нямах нужда от тях. Циганчетата бяха чули за фантастичната ми покупка от дванайсет банички и още толкова кисели млека, събрали две и две и довтасали в удвоено количество.

Хасан се забави с плащането три кошмарни дни. Обезпечението не ми даваше мира ден и нощ, колкото повече баници ядяха, толкова повече огладняваха, бабаитите ме заплашиха със същите летви от оградата, ако не ги наема пак, накрая ги взех да пъдят децата. А в селото назряваше бунт – някой беше пуснал слух, че Хасан ми е братовчед и човек на Мултигруп. За последното не мога да се оплаквам, изглежда то ми спаси живота.

Най-сетне пристигна Хасан, закъснението се дължало на въоръжените с калашници и джип охранители от Енергото. Два дни ги чакали, докато Хасан замислил и осъществил блестящ отвличащ маньовър, на който и Наполеон може да завиди. Брат му имал десетина черни прасенца, по-бързи от хрътка, та ги натоварили една нощ и ги вързали на стотина метра от джипа в някакво дере. Сутринта Хасан прерязал вървите и им бил шута, знаейки, че шампионите ще препуснат само на метри от поста и ще се мушнат в близкото блато, както многократно са го правили. Всичко протекло по план, Ахмед три дни се катерил по стълбовете и рязал жици, Хасан три дни ги навивал и карал до брат’чеда, а охранителите три дни измъквали джипа от калта, като стреляли от време на време по преминаващите бездомни кучета, взимайки ги за същите апетитни прасенца.

Дойде време да се разплащаме. Хасан ми даде пет пачки, това бяха петте царски бона. След туй, както му бях обяснил процентите, ми даде още двайсет пачки, които бяха моята комисиона. Накрая каза, че едно време с лихвата му било по-лесно. Пък аз му изтъкнах, че никога преди банка не e идвала на крака при него. Стиснахме си ръцете – и двамата доволни.

Пак ще намина с десетте, дето са с ниска лихва. Само да се опаричи Енергото.